Хари Потър и Прокълнатото дете

cover-10001473340582.jpg

Осмата история.
Деветнайсет години по-късно. 

Животът на Хари Потър никога не е бил лесен – особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици. 

Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места.

Нямах високи очаквания за тази книга. Фактът, че е под формата на пиеса и също това, че получава отрицателни отзиви, не ми позволиха да се надявам, че ще заобичам осмата история. Но, о, брадата на Мерлин! Нима това не беше едно страхотно изживяване, което ни даде възможност отново да се срещнем с любимите си герои? С умната Хърмаяни, забавния Рон, прословутия Хари Потър и определено с Драко Малфой, в когото винаги съм знаела, че няма само зло. 

14686061_1083493335038679_744976151_n

Насладих се на всяка една страница от тази книга и фактът, че бе написана като пиеса въобще не ми правеше впечатление. Харесваше ми да прескачам от действие в действие. Хареса ми да се запозная с децата на класическите герои и да чуя определени думи от определени герои, които са останали неизказани. И все пак, сигурна съм, че ако бях прочела осмата история като дебела книга, щях да се насладя на преживяването много повече.

Ревюто съдържа спойлери от цялата поредица за Хари Потър, осмата история включително. Четете на ваша отговорност.

Дори не знам от къде да започна. Може би е правилно да спомена Албус Сивиръс Потър като за начало, но истината е, че нямам какво да кажа за него. Не харесах персонажа му. Чувстваше се като досаден второстепенен герой, неспособен да си отвори очите и да благодари за това, което има. Да, Хари Потър може би няма да спечели баща на годината. Но не може да се каже и, че Албус положи много усилия.

14686035_1083493331705346_837754928_n

Героят, за когото мога да говоря с часове, е Скорпиус Малфой. Не мога да опиша колко се радвам, че бе даден шанс на Драко по някакъв начин в тази история и именно със сина му. Белокосият Скорпиус, толкова мил и добър, че чак боли, и заровил носа си в книгите. И точно тази чистота на персонажа му ни доказва, че Драко Малфой не е лош човек след като е отгледал такъв син.

Когато се връщат във времето за втори път и унижават Седрик на второто изпитание на Тримагическия турнир и така променят абсолютно всичко – Хари Потър е мъртъв, а светът е под монопол на Волдемор. Този тъмен момент бе един от любимите ми. Първо, видяхме, че Скорпиус дори не се замисли дали да остане в тази изкривена реалност, в която той е истински крал и е страхопочитан от всекиго. Не. Той просто си каза, че трябва да поправи това и да върне едничкия човек, от когото се нуждае. Албус. Този момент спечели цялата ми душа.

„Там е въпросът, нали? При приятелствата. Нямаш представа от какво се нуждае. Знаеш само, че има нужда от теб.”

75e359405bc0715a8d9e194f9ad0d511

Следващото нещо. Едно име. Сивиръс Снейп. Една дума. Винаги. Дори в този ужасен свят без Хари Потър, Снейп действа в името на доброто. В името на почти невъзможна кауза. Знае, че ще трябва да умре, но това не му пречи да помогне. За Лили… не плача, вие плачете.

И последното нещо за този алтернативен свят – Невил Лонгботъм. Наистина обичам иронията, че толкова важна битка зависи от момче, което всеки мислеше за безполезно.

Макар да не почувствах връзка с порасналите Хари, Рон и Хърмаяни, не мога да отрека, че се насладих да ги виждам отново как действат заедно. Както някога. Но този път и с Драко, всички в едничката си цел да спасят децата си. Насладих се, че Дъмбълдор и Хари най-сетне си казаха какво са чувствали един към друг през всичките тези години. Насладих се на малките сюжетни обрати тук и там. В крайна сметка това е книга за момчето, което оживя. Малко продължение на великата му история и се радвам, че имах възможността да поема на още едно приключение с него.

„Съвършенството е непостижимо за хората, непостижимо е и за магьосниците. Във всеки светъл момент на щастие има и капчица горчивина: мисълта, че отново ще изпитаме болка. Бъде искрен с онези, които обичаш, показвай болката си. Да страдаш е също толкова човешко, колкото да дишаш.

tumblr_oetlxhwdau1vny6nfo2_1280

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s