“Дете на пустинята” – Олуин Хамилтън

97895427172181457795208Тя е по-скоро барут, отколкото момиче, а съдбата на пустинята е в нейните ръце. И макар че смъртни управляват пустинния наров на Мираджи, все още из дивата, безплодна пустош се скитат мистични зверове и се носят слухове, че някъде джинове продължават да практикуват магиите си…

Дъстуок е суров град без изход. Това не е място за човек, ако е беден или ако е сирак, или ако е жена. А Амани Ал’Хиза е принудена да го нарича свой дом. Тя иска да се измъкне оттам и да види света, за който е слушала единствено от историите край огъня. Тогава се появява мистериозен чужденец без име и шансът й да избяга заедно с него. Но пустинята е изпълнена с опасна магия. Армията на султана ги преследва и Амани скоро се оказва в центъра на яростен бунт.

Странно е как понякога, когато си в самия край на дадена книга, се сещаш от къде започна всичко. Спомняш си съвсем първата страница и имаш чувството, че това е било в цял друг живот. Виждаш как някой е тръгнал, воден от егоистични цели за собствения си живот, а после отново се връщаш в сегашната сцена и гледаш как същия този някой жертва всичко за другите и за една по-висша цел. И нямаш друг избор освен да заобичаш същия този герой или просто да бъдеш горд, че си изживял всичко това с него.

tumblr_oc4arzusla1qjlxczo1_500 Амани живее в свят, в който жените нямат никакви права, но въпреки всичко тя е борбена и несломима. Момиче с пистолет в ръка, шийма около лицето и сини като небето очи. Момичето на пустинята ме грабна още със съвсем първите си думи, които бяха всичко, но не и мили. Непоколебима да отвърне на несправедливостите и без да се интересува от последствията, Амани винаги имаше отговор на голямата си уста. Наистина се гордея с нея.

Обожавам света, изграден от Олуин Хамилтън. Архитектурите на юг, както и на изток, винаги са привличали вниманието ми – едни с това, че все едно са цял друг свят, а другите – с множеството си цветове. Невероятно е как са преплетени мит, култура и политика в това зашеметяващо произведение. Съвременност и магия.

Бих препоръчала книгата на любители на „Въглен в пепелта” от Саба Тахир и на „Гневът и зората” от Рене Ахдие.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s