“Краят на дните” – Сюзън Ий

Пkrayat-na-dnite-penrin-i-krayat-na-dnite-3.jpgенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци – да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака…

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?


„Как е възможно светът да свършва в гигантска битка с библейски размери и все още да има място за срам?”

Със смел и силен замах Сюзън Ий завършва трилогията си, пълна с напрежение, човечество пред апокалипсис и хумор, който сякаш добавя последната краска на серията. „Краят на дните” е книга, която по нищо не изневерява на стила на предишните и по никакъв начин не изгубва интереса на читателя. Дори, смея да твърдя, това е любимата ми книга в поредицата.

Едно от нещата, които винаги ме удивлява в книгите на писателката, е колко естествено и човешко е държанието на хората. Всеки иска да се спаси. Всеки е готов да се превърне в чудовище, ако това ще му даде още една глътка въздух. Може би ние сме нашия собствен апокалипсис. Но всеки има човечност, била тя и само едно малко трепкащо зрънце. И това ни е достатъчно да се върнем назад и да помогнем на някой ранен или да запеем в нощта на неизбежната ни смърт. Книгата е подхранена с някои много силни сцени, които докосват сърцето именно с това колко естествено човешки са.

17742513_1247173178670693_497171258_n„Само защото нямам проблеми от външната страна – видимата за света – не значи, че отвътре не съм цялата в белези. И с тях е също толкова трудно да се живее.”

А ангелите? Божествени, съвършени, без нито един недостатък. Поне отвън. Но и те могат да са несправедливо жестоки и заслепени за власт. Могат и да чувстват. В крайна сметка не са по-различни от нас. Единствено средата им на живот и вярванията им са други. А това, че в създаването им е използвана малко повечко божественост, е просто добавка към личното им самочувствие и гордост.

И Пенрин, и Рафи достигат далеч в развитието си. Пенрин научава, че понякога има неща по-големи от личното й опазване и това на семейството й. Научава се да го приема. Хората имат нужда някой да поеме отговорност, да застане начело и да понесе бремето на изборите и решенията. А един човек трябва да се осмели да впрегне личните си качества и да поведе хората към това да се борят до край, да дадат живота си. А Рафи стига до извода, че в повечето случаи единствено ние си поставяме граници. И няма нищо лошо в това да разчупиш собствените си окови.

„Човешкото в нас не зависи от това дали обществото те приема и дали приличаш на другите. Важно е кой си и какво си готов да сториш или да не допуснеш да се случи.”

Най-обичам чувството за хумор в книгите на Сюзън Ий. Персонажите може да са в центъра на Преизподнята, но нима това е лошо време за шега? Може ангели на смъртта да идват на лов, но защо да не вложим малко сарказъм в ситуацията? Ах, смеех се всеки път, когато Рафи и Пенрин влизаха в диалог. Това е едно нещо, с което винаги ще останат близо до сърцето ми.

17741414_1247173122004032_1673686810_n.png„Ти си много специално момиче, Пенрин. Изумително момиче. Момиче, каквото никога не съм предполагал, че съществува. И заслужаваш да имаш човек, за когото си единственото най-важно нещо в живота му, понеже си точно такава; да оре нивите си и да отглежда прасета само за теб.”

Познати персонажи се завръщат и виждаме докъде ги отвежда техният път, а също и какво разстояние вече са извървели. От близо ни е разкрита историята на Белиал и причините му да се превърне в бездушно и жестоко създание. Виждаме как силната Пейдж се бори със самата себе си, отново се срещаме с близнаците Ди и Дум, които винаги внасят прекрасен цвят към историята. А майката на Пенрин в цялата си шантавост не пропусна и веднъж да ме разсмее и удиви.

Едно нещо, което очаквах и исках да се изясни до крайност, беше въпросът за нефилимите – потомци на сношение между ангел и човешка дъщеря. И макар техният случай да се засяга в една част от книга, чувствам, че можеше тази идея да се разтегне малко повече. Но това, разбира се, е съвсем малък аспект от книгата, единствено мое собствено желание.

„Краят на дните” поставя достоен край на поредица, която през последната година истински заобичах. Щастлива съм с това как се развиват събитията, а действието не отслабва в нито един миг. Историята дава дързък поглед върху това какво може да причини на хората крайността и заплахата за оцеляването им. И всичко това е вплетено в историята на младата Пенрин Йънг, която, макар и недоброжелателно, реши да помогне на един ангел.

„Заедно. Да се смеем. Да сме част от човешката раса. Наясно са какви ужаси са ни сполетели и ще се случат, но въпреки това са избрали да живеем. Навярно в това да си човек има изкуство?”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s