June Wrap Up

Училището най-сетне приключи. Очаквах, че няма да го доживея. Но лятото официално е тук, както и моят reading slump. Чудесно време да нямаш никакво желание за четене, нали. Първите две седмици бяха струпани с тестове и изпитвания и времето за четене беше сведено до минимум. Останалата половина от месеца не бях добре, нямах сили и желание да стана от леглото и да правя нещо, каквото и да е. Да, може би се досещате какво състояние може да е това. Както и да е, през последните няколко дни се боря с това и съм по-добре. А желанието за четене постепенно се завръща.

19622273_1343698365684840_574424891_nИ така, без повече да ви обвивам в психическата си нестабилност, дами и господа, книгите, които прочетох през този месец:

„Илумине” от Ейми Кауфман и Джей Кристоф | ревю

Беше ми трудно да навляза в историята, да свикна с начина на представяне на нещата. Може би преломния т момент бе, когато КАЗИМ се включи и започна целият този заплетен вътрешен монолог на един изкуствен интелект. Тогава вниманието ми бе безнадеждно запечатано върху историята. Тази книга си извоюва сигурно място в любимите ми за тази година.

„Скитница” от Стефани Майър | ревю

Ах, книгата, която чета от почти две години. Не мислех и че този момент ще дойде. Като цяло историята е прекрасна, с широка основа и прекрасно развит главен герой. И това е всичко. Действието е бавно, спокойно, рядко нещо се случва. А останалите герои са просто там, неотличаващи се с нищо, освен с чувствата на Скитница към тях. Вярвам, че за този обем много повече неща можеха да се случат.

„Рубиненият кръг” от Ришел Мийд

Краят на една красива поредица. Обичам историята на Ейдриън и Сидни толкова много, обикнах епилога на поредицата дори повече. И толкова много неща бяха обяснени и разрешени по най-красивия начин. Имам няколко малки проблема с поредицата, но за тях в ревюто ми, което ще публикувам съвсем скоро.

19622535_1343698352351508_133624367_nЕ, това е. Великият ми Wrap Up. Този месец започнах да чета и „Кралска клетка” от Виктория Авеярд и вече двеста страници навътре, просто имам огромна трудност да продължа. Твърде много имена и термини, които съм забравила откакто прочетох предишната книга преди повече от година. За двеста страници нищо особено все още не се е случило. Но ще продължа да чета, защото в крайна сметка това ми е една от най-очакваните книги за 2017. Няма да се излагам.

През юни също се подчиних на вътрешната си нужда да препрочета „Лейди Полунощ”. С Lord of Shadows, който трябва да ни навести съвсем скоро, нямаше как да не си припомня всяка подробност за Ема и Джулиан и любимият ми Тай, за чието състояние и поведение едва сега осъзнавам причината, знаейки малко повече за определени състояния. Искам да видя как ще се развие връзката му с Кит, за която също промених мнението си. Както и за това да е парабатай с Ливи. Милият ми Тай, мога да бълвам за него цял ден. Безнадеждна съм.

И последно и вече приключвам, защото тези постове се превръщат в плеада на нестабилната ми любов към всичко. Започнах „Черната призма” от Брент Уийкс. Все още съм доникъде и единственото, което знам е, че съм крайно объркана. Но и крайно заинтригувана. Може би си намерих нова любима поредица.

И така, приключих. Благодаря на всеки, прочел необогатения ми пост за това колко не ме бива в четенето напоследък!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s