“Кръвни връзки” – Ришел Мийд

Ревюто е за цялата поредица „Кръвни връзки” и съдържа леки спойлери.

„Кръвни връзки” проследява историята на Сидни Сейдж, която един ден е изтръгната от сън с една единствена задача – да съпровожда поставената под опасност Джил Драгомир, представяйки се за нейна сестра. Сидни заедно с Джил, пазителя Еди и мороя Ейдриън Ивашков потегля към слънчев Палм Спрингс. Където бързо ще научи, че стригоите са едва началото на опасностите, скрити както в техния свят, така и в нейното сърце.

Дори не знам от къде да започна. Това е една поредица, изпълнена с толкова много емоция и толкова любими моменти, които все още извикват усмивка на лицето ми. След „Академия за вампири” много неща бяха оставени все още отворени и изказването на един определен герой – че макар някои да получават щастливия си край, други, които са помогнали за сбъдването на този край, остават негова жертва. Парафразирам, разбира се, но смисълът на думите все още ме преследва година по-късно.

19691595_1345986915455985_1701339222_n„Кръвни връзки” е възможност за много любими и вече срещнати герои. Сидни Сейдж се изгражда като личност с всяка книга и доказва, че под обвивката на консервативен и отвратен от „дяволските изчадия” алхимик, се крие едно смело и несломимо сърце. „Огнено сърце”, четвъртата книга от поредицата и мое лично съкровище, съдържаше в себе си моментите и онзи финал, когато Сидни наистина се осмели да разтвори куража си пред света и да не позволи на никого и нищо да я пречупи. А и интелигентността, която притежава. Хилядите изчетени книги за всеки въпрос. Силна и смела – това са двете думи, които съдържа в себе си името Сидни Сейдж.

Всички си спомняме Ейдриън от „Академия за вампири”. Определено не е личност, която се забравя. Но познаваме един Ейдриън, подвластен на пороците и духа, неспособен и в голяма степен немотивиран да израсне като млад мъж, който тепърва ще върви върху трудностите на живота. Но както историята се развива, с всеки момент Ейдриън придобива нова сила и смисъл да бъде по-добра версия на себе си. Разбира се, продължава да бъде онзи саркастичен тип, когото всички обичаме. Но сега прави и нещо за себе си.

Самата връзка между Сидни и Ейдриън е безкрайно наситена и силна. Не е нещо внезапно, а постепенно изграждане на едно вярно приятелство и несломима любов. Връзката им е сплавта, която помага на Сидни крайно да пречупи оковите на алхимиците, да намери нишката на волята, за да ги пречупи. За Ейдриън това е необходимият му смисъл да спре с пороците си, да се грижи за себе си повече. Двамата изграждат нещо толкова силно и разрушително красиво, така че мога да ви гарантирам, че някои моменти ще разбият сърцето ви, а други ще ви карат да плачете от радост и да се хилите като идиоти.  

„Никога досега не съм си представял, че мога толкова силно да обичам друг човек. И никога не съм и помислял, че мога така да се страхувам да го изгубя. Така ли се чувстват всички влюбени? Така ли се вкопчват в любимите същества и се будят ужасени посред нощ, изплашени да не останат сами? Това ли е неизбежният начин на живот, когато обичаш толкова дълбоко?”

19691569_1345986918789318_1856518823_nОсновният акцент, както и се очаква, е върху Сидни и Ейдриън, но съставна част в живота им са Джил и Еди. Джил беше толкова мила и всеотдайна в моментите, когато беше част от историята. А милият Еди винаги бе готов да рискува живота си за тези, които обича. Появилите се по-късно Олив и Нийл определено носеха история, която много дълго няма и не искам да забравя. А Джаки Теруилиджър, учителката по история на Сидни, не се проваля в това да изненадва читателя с всевъзможни идеи. Цяла една палитра от герои като без съмнение някой ще остави отпечатък в сърцето ви.

Имам и няколко проблема с поредицата като основното се отнася до Ейдриън. Духът причинява лудост, онова мрачно състояние и доколкото идеята е разбираема и напълно смислена, самото състояние на депресия на Ейдриън е тема, за която трябва да се бръкне изключително надълбоко и да се внимава какви нишки ще се засегнат. Това не е просто мрачно състояние. Ришел Мийд сякаш опипва повърхностно почвата на депресията, но до голяма част това е просто движение към сюжета. Което е хубаво. Но не и нещо, което трябва да се докосва с лека ръка.

Другото нещо се отнася за Сидни в последната книга. Докато в „Огненото сърце” и „Сребристи сенки” тя наистина израсна и ни бе дадена възможност умело да надникнем в смелия й път, в шестата книга сякаш твърде много съдби се преплетоха и не остана време за нея. Обичам начина, по който всичко се разви, а епилогът ми стопли сърцето. Но самото присъствие на личността на Сидни бе размито.

Това са може би основните неща, които наистина ме накараха да сваля с една частица мнението си за поредицата и най-вече това нещо за Ейдриън. Но това са прекрасни и леки книги, с простоват стил на писане, с чиято помощ без проблем се навлиза в историята и света на вампири, алхимици и какво ли още не. Може би в една такава история наистина няма място за истинската същност на депресията.

Препоръчвам книгите на Ришел Мийд и мога да ви гарантирам много часове, в които да се смеете с глас и жадно да прелиствате страниците. Книгите не изпускат интереса на читателя, а само го подхранват с всеки параграф. И все пак не навлизайте с големи очаквания в поредицата, макар и голяма част от тях да бъдат оправдани.

„Центърът ще издържи.”

Advertisements

2 thoughts on ““Кръвни връзки” – Ришел Мийд

  1. Няма как да не оставя коментар под поста ти…така де аз писах в друг твой пост, че ще ми е интересно да видя мнението ти за поредицата. Кръвни връзки на мен лично повече ми харесва от Академията и предпочитам Сидни пред Роуз. Може би Сидни е любимия ми женски персонаж, наистина се привързах към нея. И аз имах малък проблем с шестата книга – всичко беше наблъскано на едно място и според мен това е най-слабата книга в поредицата. А любимите ми са трета и пета книга. Особено финала на петата..💗 А един от любимите ми моменти е края на шестата, когато станаха онези неща със Сидни и баща й..обожавам как го постави на мястото му😂 Ох спирам до тук иначе мога да обсъждам книгите цял ден. А на теб Академия за вампири или Кръвни връзки ти харесва повече?

    Liked by 1 person

    1. Този коментар ме прави толкова щастлива 😂. И аз лично предпочитам “Кръвни връзки” повече. Толкова повече неща се случват и самата връзка между Сидни и Ейдриън.. ах 😍. А най-любима ми е четвъртата книга, защото ми разби сърцето 😂. Финала на петата ме… порази меко казано, макар и да ме направи толкова щастлива. А шестата книга наистина е една от по-слабите, но момента с Олив отново ми разби сърцето, а епилога (и това с баща й, разбира се 😂👏) го напълниха отново. Вече ми липсва тази поредица толкова много. 💟

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s