“Толкова близо до хоризонта” – Джесика Кох

tolkova-blizo-do-horizontaДжесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот.

Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…


В днешно време много книги докосват сериозни теми като детски тормоз, насилие и неизличими болести. Много книги използват тези ужасяващи ежедневни елементи като поредната част от сюжета, но никой сякаш няма смелостта да разгърне истинската им плашеща същност. Не и Джесика Кох. В „Толкова близо до хоризонта” цялата несправедливост на света е показана в най-истинния си вариант, без мракът на хората да бъде спестен. Всичко е изобразено реално – от ужасите в живота на героите, през несправедливостите и до начина, по който всичко това ги е белязало завинаги. И е страшно. Наистина е страшно да си отворим очите по такъв начин.

„Толкова много страдания и болка биха могли да бъдат предотвратени, ако хората си отворят очите и проумеят какво се случва около тях. Те обаче мислят само за собствените си мизерни проблеми и за нищожния си живот. Живите същества наоколо са им напълно безразлични.”

Животът на Джесика е напълно нормален, дори дребнав и егоистичен, преди да срещне Дани, който е ходеща съвкупност от несправедливости и чуждо безчовечие. Но с появата на това мрачно американско момче, тя попада в една среда, която наистина, въпреки целия ужас, й помага да израсне като личност. Помага й да види, че има толкова по-големи проблеми от поредната сметка за ток или план за почивка, че светът е толкова по-необятен. А заедно с нея и ние надникваме зад тежката завеса на света и виждаме колко страшно и несправедливо е всичко. Наистина тъжно откритие. Но безкрайно истинско.

Дани е една от редките светлини в сенките на света – въпреки всичко, което е преживял, въпреки всеки шанс да може да диша с този ужас, той се събужда всеки ден, готов да постига и да осмисля живота си. Да изгради нещо прекрасно въпреки белезите на миналото. Колко сила е необходима за това? Колко несправедлива е съдбата, че да бъде нечестна към толкова ярко грееща светлина?

„Съдбата е жалка измамница. Разпределя симпатиите си със студено сърце, произволно, изобщо не се интересува какво е почтено или има смисъл.”

Кристина е друг силен персонаж, с когото се запознаваме. В началото самата причина за присъствието й е под съмнение, миналото й води до ограничените ни предразсъдъци. Но Тина, както Дани, също е успяла да се измъкне от някогашното си минало поне донякъде, успяла е да вземе част от неговата светлинка и със собствени сили и воля да огрее собствения си живот.

Между Джесика, Дани и Кристина се заформя нечувано приятелство, една съкрушителна близост. Те се превръщат в източник на подкрепа и разбиране един за друг и всеки продължава да диша заради другия. И тук е ред да спомена начина, по който миналото е белязало както личността им, така и настоящето. Колко естествено е изобразено и описано всичко – всяка тяхна реакция, накъсан дъх или извикана дума. Всяко нещо – поредния белег. Точно тук се проявява реалността на историята, майсторството на Джесика Кох да я предаде – в това, че те не бягат от миналото. Защото не могат. И това е напълно нормално. Аз не бих могла да избягам от подобно нещо. Вие не бихте могли. И Дани и Кристина се опитват да живеят с това, защото то е част от тях. И не е редно да се преструваме, че подобно нещо може просто да изчезне.

„Ако се опитаме да убием истината с мълчание или само обикаляме около нея като котка около гореща каша, положението няма да се промени.”

Една книга се проваля в това да бъде книга, ако не ни отвори очите за нещо, ако не ни промени поне малко като личности. Джесика Кох ми даде нещо, което не мисля, че някой друг е способен – знанието, че в света има много повече. Много повече сенки, но и че най-белязаните хора могат да носят най-ярката светлина. Че хората идват в най-различни нюанси и всеки прави от миналото си, каквото той избере. Защото да, миналото е част от нас, но ние му даваме силата да ни определя. Ние носим волята да се опълчим на съдбата.

„Мисълта е могъща. Какво мисли човек – това е решаващото.”


Благодаря безкрайно на Издателство Емас за тази прекрасна възможност.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s