Цитати от книги | #1

Често създавам постове, посветени изцяло върху цитати от дадена книга. И обичам тези постове. Но не винаги се трупа достойно количество цитати от една книга за цяла публикация и остава една малка несподелена купчинка с красиви мисли. И точно за това е днешната публикация – за онези цитати, които останаха несподелени.


ТОЛКОВА БЛИЗО ДО ХОРИЗОНТА – ДЖЕСИКА КОХ

670eec288695fba294731ee84810cf85„Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея.”

„Трябва да се махна. Дали обаче тичам в правилната посока? Къде е изходът? Наистина ли ще се махна, или тичам точно към онова, от което се стремя да избягам?”

„Сарказмът е мечът на интелектуалеца.”

„Повечето хора имат безкрайно много време в живота си. Живеят осемдесет години и повече, ала не използват времето си. Пилеят го на дивана, пред телевизора или на компютъра. Нямат време за онова, което прави живота наистина достоен за живеене. Нямат време за другите хора, за приятелите и семейството, за приятелството с куче или за красотата на природата. Изгубили са вниманието си.”

„ – В реалния живот няма щастлив край.

– Тогава ние ще си направим.”

„Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение.”

„- Времето лекува всички рани.

– От всяка рана остават белези.”


СЕРАФИНА – РЕЙЧЪЛ ХАРТМАН

06240e5f919b821062e9c9199263e9b4„Музиката повдигна духа на моето дребно телце, изпълни ме и ме заобиколи, направи ме по-едра от самата мен. Тя беше отговорът на въпрос, който никога не бях задавала, начинът да запълня ужасяващата празнина, в която се бях родила – не, аз знаех – аз можех да се издигна над необятния простор и да докосна сводестия таван с ръка.”

„Има мелодии, които са красноречиви като думите, които се носят логически и неизменно от едничката чиста емоция.”

„Обидата си е обида, дори и неразбрана.”

„Толкова неща се оказват чиста случайност, когато си направим труда да забележим.”

„Големи групи от полунепознати хора веднага ме караха да замлъкна. Заставах в един ъгъл сама в очакване и тъпчех маслени пайове в устата си цяла вечер.”

„В отчаянието си човек може да надскочи себе си.”

„Не можеш да летиш в две посоки едновременно. Аз не мога да седя сред тези, които ме смятат за повредена.”

„Това е тайната на едно изпълнение – неговата убедителност. Вярната нота, изсвирена колебливо, не успява да въздейства, но ако е изсвирена смело, никой няма да я постави под съмнение.”

„Понякога истината среща трудности да проникне през градските стени на нашите убеждения. Една лъжа, облечена в правилната премяна, влиза вътре много по-лесно.”

„Няма да позволим на нещо толкова незначително като потеклото ни да ни се пречка на пътя, нали?”

„Светът вътре в мен е по-обширен и по-пищен от тази незначителна плоскост, населена с тривиални галактики и божества.”


БЕЛЖАР – МЕГ УОЛИЦЪР

6d4e3ca8d315010e9e25bfa3bc51ec6f„Много е гадно, когато хората казват „Ама многоточие” и някак заглъхват после, сякаш са си довършили изречението. „Ама…” не означава нищо, нали? Значи само, че не можеш да обясниш какво чувстваш.”

„Всички имаме само един глас. А светът е толкова шумен. Понякога си мисля, че тъкмо тихите са открили, че най-добрият начин да привлекат вниманието на хората е не да викат, а да шепнат. Така всеки се вслушва малко повече.”

„Интересно как можеш да живееш толкова дълго, без да имаш нужда от някого, но после го срещаш и вече постоянно изпитваш тази нужда.”

„Странна работа е това с цветовете – как мракът ги изцежда.”

„Мисля, че да не се променяш е малко като да умреш.”

„Не бива да се боим от промяната. Иначе ще изпуснем всичко.”

„…животът е кратък. Понякога ти отнема някого и вече нищо не можеш да му кажеш.”

„…мисля си, че скръбта е някаква огромна част от цялото. Но трябва да се преструваш, че не е. Ако загубиш някого, как после да се интересуваш от глупавото ежедневие?”

„Но понякога не е задължително да ти липсва човек. Може да е всичко, което е означавало нещо за теб.”

„Да разбереш какво изпитва някой друг човек, някой, който не си ти; да погледнеш под капака, така да се каже. Да погледнеш дълбоко вътре. Ето това трябва да прави писането.”

„Понякога си мислиш, че хората винаги ще са до теб, но тогава ги губиш без никакво предупреждение.”

„…умът сам се заблуждава, за да се опази цял.”

„Знам също така, че болката може да изглежда като безкрайна лента. Дърпаш ли, дърпаш. Събираш я при себе си и докато се трупа, не можеш да повярваш, че в края й има нещо друго. Нещо, което не е просто още болка.

Но винаги има нещо накрая; нещо поне малко по-различно. Не знаеш какво ще е то, но е там.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s