“Слънцето също е звезда” – Никола Юн

207381_bНаташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.


Емпирично доказуем факт: Една книга открадна сърцето ми.

„Слънцето също е звезда” е история, която ще ви разтърси, ще достигне до най-дълбоките кътчета на ума и сърцето ви; история, в която е било предопределено да се влюбите или пък да се докоснете до нея е било просто решение, изцяло основано върху мисленето ви и няколко химически реакции. 20271835_1365209670200376_481210849_nКаквато и да е причината, „Слънцето също е звезда” ще ви предизвика да погледнете по един друг начин на вярванията си, дори да се запитате в какво всъщност вярвате, каква е вашата позиция за света? Никола Юн изгражда една романтична история, но и нещо много повече – тя разгръща две безкрайно противоречиви гледни точки и ни доказва, че правилната е тази, която носим в нас. Мечтатели и реалисти – може би всеки от нас се лута между тези две понятия без да стигне до крайната им точка. Едни са по-близо до мечтател, други по-близо до реалист. Но Никола Юн ни дава възможност сами да открием това. И каквото и да е – ние имаме право да сме такива и да виждаме света по този начин.

„Способни сме на голям живот. Голяма история. Защо да се примиряваме? Защо да избираме практичното, обикновеното? Родени сме да мечтаем и да създаваме нещо, за които да мечтаем.”

Наташа е по средата на една от най-ужасните ситуации в живота си, когато се натъква на едно момче мечтател. И им е необходимо не повече от дванадесет часа, за да разберат къде принадлежат, към кого принадлежат, независимо от това в какво вярват. Удивително е. Удивително и завладяващо е една връзка да се изгради между двама души толкова бързо – не просто да се заяви какво чувстват, но самите им думи и жестове да накарат нас, читателите, да го почувстват. 20227217_1365209663533710_158114118_nИ любовта променя хората, отваря ги към части и ъгълчета на света, за които не са знаели и помисляли преди, но сега дори не си представят света без тях. Наташа и Дейниъл, двама толкова различни души, колкото въобще е възможно, обменят помежду си тяхната вътрешна вселена, съчетание от наука и предопределеност, и виждат света през нови очи. Вкусват щастието и разбират, че за любовта не са нужни години – понякога са нужни просто няколко часа в компанията на мило и открито момче-поет и момиче със страст към науката и точността на цифрите.

„Може би част от това да се влюбиш в някого, е да се влюбиш и в себе си.”

Никола Юн засяга и много сериозни теми, като се допира до гледната точка и историята на тези, които заобикалят Наташа и Дейниъл. Докосната е темата за бедността и как тя може да се отрази на някого, който дори и след години изплувал от нея, все пак може да замъгли преценката му за щастието на собствените му деца. За расизма и традициите – какво може да означава момче от Корея да представи чернокожо момиче на семейството си и обратното. Лекия намек за депресия в образа на обикновена служителка в сива сграда и колко голяма сила може да има едно просто „благодаря”. За религията и как вярата може да ти помогне да изплуваш, да повярваш в нещо и да продължиш напред с надеждата, че винаги има справедливост. Опасността от мечтите, как може да те погълнат, или тяхната липса – да те направят сива черупка. И най-вече какво означава да си чужденец в нова държава, да не знаеш по кой от огромните и широки пътища да поемеш, да напуснеш уюта на дома и да направиш рискована крачка. Не е просто любовна история и няколко семейни проблема. Това е история, която показва света в най-истинните му черти. История, която смело потъва в проблемите и признава тяхното присъствие и неизбежност и се движи много под повърхността. История, която докосва сърцето без да го заблуждава.

„Сърцата не може да бъдат разбити.

Те просто спират.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s